Война и мир (комичната страна)

Такам... и понеже лиготията няма спирка с една приятелка ни хрумна това разказче. Тя идеята като цяло се роди от един нейн сън, ама в последствие я доразвихме. Та четете и се хилете.

Война и мир (комичната страна)

Ден първи:
Войната всеки момент щеше да започне. Въздуха трепереше от напрежението между двете армии. Всички се подготвяха за битката. Една гарга нервно точеше клюн и нокти в желязната улична лампа, при което се чуваха оглушителни, дразнещи звуци.
Всички бяха застанали на стартовата линия в очакване пухкавото бяло зайче, което стоеше по средата на поляната, да вдигне флагът на бели и черни квадратчета, което обявяваше началото на битката.
От едната страна на линията, в първите редици, бяха семейство Кълън, заедно с Неси и техните верни приятели върколаците. Зад тях бяха кланът Денали и няколко нервни мечки. Мечките бяха специално обучени от Емет да играят кючек. Те бяха облечени с полички с пендали. Имаше още и 2-3 елена, които мислеха рогата си за коледни дръвчета и ги бяха окичили с коледни лампички и гирлянди; малка армийка от гълъби и още приятели вампири.
От другата страна бяха вещицата Пауър Коандра, нейните послушни паленца Волтури, от които Аро бе най-послушното. Той бе любимецът на Пауър Коандра и в момента махаше игриво с плюшената си опашчица и се облизваше. Зад тях бе наредена армия от вампири, готови за предстоящата битка. Отделно по клоните на най-близките дървета бяха накацали гарги. Но те не бяха обикновени гарги – те бяха с ризници. Е, все пак не искаха да се наранят в битката.
Бялото зайче се приготви да даде знака за начало.
- И нека битката започне СЕГА. – каза то и вдигна флагчето, след което побърза де се шмугне в гората.
Битката започна и изведнъж се чу писъкът на вещицата.
- Прическата ми се развали! Къде е лакът за коса!?!
Аро се появи, махайки вярно с опашка, носейки лакът за коса. Но не само от страната на лошите имаше поражения – Розали също имаше “големи” проблеми. Чуваха се паническите крясъци на русокосата, която бе счупила единият си нокът.
- Помощ! Помощ! Милото ми нокътче…
- О, НЕЕЕ… Токчето ми! – изпадна в истерия Алис.
След това трите – Алис, Розали и Пауър Коандра – се хванаха за ръчички и се отправиха към най-близкия козметичен салон.
След тяхното завръщане, от гората изникна бялото, пухкаво зайче и каза:
- Обедна почивка!!
Едуард потупа Аро по гърба и каза:
- Ей, бро, аре на кафе?
- Нямаш никакви проблеми, пич! И без това ожаднях!
Но тъй като всички започнаха да огладняват, се отправиха към близкия супермаркет. Докато пълнеха кошниците си с храна, зайчето се появи и каза:
- Почивката свърши.
Изведнъж настана суматоха и всички започнаха да взимат храна от рафтовете и да се целят с нея – кой с яйца, кой с домати. Накрая магазина се превърна в голяма яйчена салата.
Битката се премести отново на поляната. Пак имаше последствия, но не чак толкава важни, колкото нокътя и косата...
По едно време пак изникна зайчето и каза:
- За днес приключихме! Утре да сте на линия в 11:30ч.!
Всички вампири започнаха да протестират:
- Ама 11:30 е много рано! Искам да спя!
- И аз... От векове не мога да спя като хората...
- Плюс това е събота!
- Ох, добре. Щом искате... елате в 13:00ч. То и аз имам малко работа с моята зайка... ако се сещате какво имам в предвид. Все пак е размножителния период...
Всички одобриха този вариант и се запътиха към домовете си.

Само да кажа, че ще има продължение, ако искате. Дано да ви хареса.

П.п. Коментирайте тук. :)

Ден втори:
Събота. Наближаваше 13:30 ч. Поляната бе празна. Единствено бялото зайчето седеше и чакаше някой да се появи. По едно време, в далечината се оформиха няколко силуета. След известно време двете армии отново застанаха на стартовата линия. Всеки се беше отплеснал на някъде – някои брояха мухите (към тези спадаха повечето от гаргите, Аро и Пауър Коандра), други спяха (повечето върколаци, че и някои вампири от страната на вещицата), трети бяха недоволни, че не могли да си доспят (повечето вампири от страна на Кълън). Тогава зайчето раздвижи обстановката като каза:
- Ама, хора...ъъъм...вампири, вещици....и животни, нали казахме 13:00ч.?! Сега е 13:45ч.! Моля ви се! Трябва да спазваме разписанието! След 45 минути ще дават мач и аз трябва да съм пред телевизора и да тероризирам зайката да ми носи храна. Бива ли такова закъснение!!! Хайде да се залавяме за работа – трябва да си продължим битката, да направим няколко щафетни игри и да не забравяме и бейзбола!
- Ох, пак ще съм като пребит. – обади се някой от армията на вещицата.
- Ама, дайте да се стегнем и да приключваме с боя за днес, че след това да се отдадем на развлечения. – каза Карлайл.
- Иииииии........войната продължава.......СЕГААА!!! – отново се намеси зайчето.
Никой не очакваше толкова бърз старт, но за щастие всички се осъзнаха. Настана голяма лудница. Даже се появиха работници и започнаха да слагат жълти огради около поляната. (Помислили си, че тук се полагали основите на новата лудница.)
- Ама, тук не е...ауч! Коандрита, оскуба ме! Чакай малко да обясня на човека и после ще продължим. – каза Есме, докато Пауър Коандра й правеше плитки.
- Добре, съжалявам. – извини се вещицата.
- Та какво бях почнала да казвам? – продължи Есме. – А, да – че тук не е лудница. Ние просто се бием. Спокойно, всичко е наред!
- Оу, съжалявам, че прекъсваме битката ви, госпожо. Няма да се повтори! – отговори един от работниците. След което си събраха партакешите и си тръгнаха.
Битката продължи. Този път Роуз, Алис и Коандрита се пазеха, за да не развалят безупречният си външен вид, придобит вчера в козметичния салон. Едуард се боричкаше с Аро, а Емет, неговите ученици, мечките, и останалата част от приятелите им се биеха с вражеската армия. Изведнъж Емет видя неговият любим ученик, Мечо Пух, да пада на земята в безсъзнание. Бързо изтича до него. Мислейки, че е умрял, Емет започна да прави малко езерце от сълзи. Търсейки отмъщение, той събра сили, стана и отиде при Феликс, който беше убил мечката, за да иска реванш. Дуелът всеки момент щеше да започне. И три...две...едно...и зайчето каза “старт”. Двамата започнаха да се гъделичкат. Чуваха се писъци и смях. В същото време, не разбрала какво е станало, мечката, която харесваше Мечо Пух, късаше маргаритки и казваше “Обича ме, Не ме обича, Обича ме, Не ме обича...”. А до нея имаше две огромни купчини с листенца от маргаритки.
Изведнъж всички замръзнаха на едно място в очакване зайчето да каже присъдата си.
- Време е за почивка! Да започваме с бейзбола.
Емет веднага излезе от своя траур и с усмивка до ушите се провикна:
- Let’s Play Baseball!!!
Всички се приготвиха за играта и заеха позициите си. Мажоретките, които бяха верните ученици на Емет – мечките, естествено викаха за своя учител. Те бяха облечени в къси поли с ниска талия и доста оскъдно бюстие, което подчертаваше “прекрасните” им фигури и космати гърди. Във всяка ръка държаха по един таралеж вместо помпони, с по едно копче на коремчето, което като го натиснеш и се наежват.
Розали удари топката и в стремежа си да я хванат, всички се сблъскаха, като образуваха една доста голяма купчина от митични същества. Изведнъж всичко живо, не-живо и заспало започна да се псува с много цветисти изрази. Изведнъж от гората се показа прозяващото* се зайче и извика:
- Време е за щафетните игри!
Всички се измъкнаха от купчината и се затичаха към мястото за щафетните игри. Те се състояха от две части. Първата беше състезание по прозяване – кой ще се прозява най-много. Естествено, тези които не си бяха доспали сутринта имаха предимство. Повечето залози бяха за вампирите от семейство Кълън, които сутринта се оплакваха от недоспиване. Най-сетне дойде и време за по-хубавата втора част от игрите, а именно състезание за най-много използвани презервативи. Понеже не всички участваха, тъй като това бе състезание за двойки, повечето от публиката залагаха на двойките: “Емет и Розали”, “ Едуард и Бела”, “Неси и Джейк”. Затвориха всички двойки в отделни стаи с огромни количества гумички. Когато всички бяха готови, зайчето извика на високоговорителя “Старт”, тъй като макар и с отличен слух, участниците бяха заети със “съсредоточаването”.
Зайчето обяви край на състезанието и вече беше време да се преброи резултата. Засега водачи бяха Ем и Роуз, но когато се стигна до Джейк и Неси...... Е, те спечелиха с убедителен резултат като водеха лидерите с цели 10 презерватива. Всички се изумиха, а Едуард целия почервеня от яд, че е изгубил от дъщеря си, но Бела бързо го заведе до една от стаите, за да го “поуспокои”. Наградата за победителите беше един огромен тир пълен с презервативи и усамотение за една седмица. Джейк и Неси изявиха желание да изхвърлят използваните средства и после да се измъкнат от гнева на палавия й чичо Ем. Тъкмо щяха да ги изхвърлят, когато видяха, че в техния камион имаше нещо странно. Джейк измъкна един от презервативите и каза:
- Ууупс, скъсал се е.....
На свой ред Неси отговори:
- Е нали е само веднъж. Сигурно няма да е проблем.
- ОК. Хайде в стаята. Имаме цял тир на разположение. – отговори Джейк като и намигна палаво.
Накрая на деня едни решиха да си доспят, а други да тренират за следващото такова състезание, с надеждата другия път те да спечелят. Зайчето от своя страна отиде при своята зайка – все пак беше размножителния период.

Много се радвам, че ви харесва.
А относно въпросчето.... ммм да, Емет ми е любимец :063: :063: :lovel:
А сего по разказчето - може би утре ще пусна новият ден. Но не съм много сигурна..

Стига де не ми се умира....
Може да се разберем все някак...
С едно момиче от моя клас измислихме той да си има близнак :Р И сега вече не се караме
А може ли един въпрос - от къде позна, че си падам по Ем?

Ден трети:
Всички бяха по местата си, вече малко по-отпочинали и задоволени от вчерашните щафетни, в очакване на Пауър Коандра и Сет. След пет минутно чакане. Изпратиха Аро да търси Пауър Коандра, а Лия да търси Сет. Двамата влязоха в замъка и тръгнаха да се лутат из безкрайните коридори и лабиринти. По едно време Аро и Лия се сблъскаха в един от коридорите и се гледаха известно време, след което Аро пръв наруши тишината:
- Здрасти. Какво правиш тук?
- А........ъм.........аз.........такова.........търся.........ъм........Кой търсех?.......А, да....... ъм....... Сет.
- Оу. Ама и него ли го няма? Аз пък търсех.........ъм.......Коандра........ама........не успях да я намеря.......Ами ти?
Изведнъж Лия се нахвърли много страстно върху Аро, събори го на земята и започна да го целува изключително настоятелно и за нейна изненада Аро моментално отвърна на целувките, придружени с едно бързо разкопчаване на сутиена и леко раздърпана тениска, от която останаха само ресни. По едно време се усетиха, отделиха се един от друг и се върнаха към главната задача, а именно търсенето на Коандрита и Сет. Изведнъж двамата чуха да се издават странни звуци от един килер. Аро и Лия се спогледаха и решиха да проверят какво става. Веднага след като отвориха вратата, пред тях се разкри гледка, която изобщо не искаха да виждат – Сет беше награбил Коандра, и двамата бяха чисто голи, опрени в стената. Аро и Лия изведнъж започнаха да се смеят истерично и казаха з един глас:
- Забавлявайте се! Ние сме в съседния килер, ако имате нужда от нещо.
Изведнъж на вратите се почука и те се отвориха. Както винаги Емет беше на точното място в точния момент. Гледката, която се разкри пред него беше много интересна и неочаквана и както винаги Емет избухна в неудържим смях, търкаляйки се по пода. Веднага следа като се съвзе, Емет бързо изтича до високоговорителя, последван от Аро, Лия, Коандра и Сет, които крещяха след него.
- Само да си посмял да го направиш. Не отговаряме за последствията. – изведнъж всички в един глас.
Емет от своя страна не преставаше да се хили, докато най-накрай стигна до заветната цел и извика с пълно гърло:
- Имаме си нови влюбени гълъбчета. Познайте кого видях да се натиска в килера!! Нашите приятели – Сет и Коандра и Лия и Аро най-безсрамно се съвкупуляваха в два съседни килера.
След няколко минути вече всички се бяха окопитили от новината, а четиримата палавници се опитваха да се скрият някъде, но безуспешно. Веднага щом се осъзна Алис извика:
- Трябва да го отпразнуваме!! Довечера точно в 18:00 часа ви искам всички на поляната. И да сте точни!!!
Естествено никой не да се противопостави на Алис и битката се отмени, за да се празнува. Партито, както винаги беше неповторимо. Алис се беше справила отлично с украсата, както винаги, но не можеше да се каже, че гостите са много цивилизовани. Глутницата от Ла Пуш предложи партито да започне с индиански танци около огъня. След като накладиха огън, всички, включително и вампирите от семейство Кълън, че и мечките, се включиха в индианските ритуали. Докато те танцуваха като първобитни хора (същества) около огъня, отстрани женската половина се заливаше от смях. По-късно вечерта, след танците, всички нападнаха алкохола. Тогава вече без значение мъже или жени, всички се бяха натряскали до козирката и всички се задръжки паднаха. За да изясним колко точно се бяха напили за доказателство ще използваме следния разговор на масата на Кълънови:
- Ем, ти мене уважаааш ли ма?? – попита Едуард заваляйки думите.
- Страшно мнооо та уважаааам , бро, ама нали знаеш, че повече уважааам жените. – отговори Емет почти падайки под масата с Розали върху него. Алис се намести удобно в скута на Джаспър и започна да го целува страстно, а от своя страна той й отговаряше още по-настоятелно. Чудно защо изведнъж всички се разгониха. Всички тръгнаха да налитат на партньорите си, а тези, които до сега си нямаха, си намериха. Партито беше в разгара си и всички същества бяха ужасно пияни и весели. По едно време музиката се стори доста скучна на всички и я смениха с най-известните кючеци. В репертоара имаше хитове като “Камъните падат”, “Радка пиратка”, “Горе на черешата” и много други. Сякаш от нищото гласът на Пол надвика всички останали и предложи да си направят състезание за най-добър танцьор на кючек. Никой със здрав разум не би се съгласил, имайки предвид, че половината от гостите бяха животни, но тъй като всички бяха пресушили поне по 3 двулитрови бутилки с водка, уиски и т.н., идеята на Пол беше приета с радостни възгласи. На всяка маса имаше по няколко човека (образно казано), а останалите бяха на тревата. Поляната се беше превърнала в нещо като дискотека. Въпреки, че вампирите и върколаците не се нуждаеха много от почивка, дансинга доста бързо се изпразни, защото равновесието на някои беше доста нарушено. След няколко часа танцуване за наградата, се състезаваха Едуард, Карлайл, Джаспър, Джейк и Емет, който беше в комплект с мечките – мажоретки. Накрая за учудване на всички останаха само Джейк и Карлайл. За съжаление, на Карлайл годинките и водката му дойдоха малко в повечко и Есме го прибра с обещанието, че ще му даде награда.
- Иииии така, днешният победител еееееее..........Джейкиии, който показа завидни умения и доста интересни чупки в ханша. – каза зайчето.
Всички започнаха бурно да ръкопляскат на победителя, а от своя страна Неси го плесна по дупето и му смигна палаво. Джейк, разбрал какви са намеренията й, веднага заряза наградата, хвана Неси на ръце и я поведе към замъка. Изведнъж Неси спря и му каза:
- Чакай!!
- Какво има, мила?! – попита леко загрижен Джейк. След секунда се плесна по челото и каза:
- Уф, верно бе! Ей сега ще отида да питам Ем.
- ОК.
- Ей пич........Ем.......Емет!! Отлепи си за малко устата от Розали па дяволите!!!! Имаш ли презерватив?
- Ъ......какво?!......аа.....презервативи ли? Ами дадох ги на Ед и Бела. Върви ги питай ако искаш
- ОК. Чао.
- Ей, Еди. Имаш ли такова.........ъмм..........презервативи. – каза Джейк, като целия се изчерви, знаейки, че пита не кой да е, а точно бащата на момичето, с което ще спи.
- Оо, презервативи ли? Ами да. Ето. Ами.......ъм......между другото какво стана с наградата от онзи ден – цял тир с презервативи?
- Оу. Тях ли? Ами използвахме ги по предназначение. – Джейк се ухили глуповато, спомняйки си какво по-точно правеха с тях. Едуард разбира се, прочел мислите му, с леко отвратена физиономия му даде каквото искаше и му каза да се разкара. След като вече беше доста след полунощ, някои решиха да изтрезнеят малко, други да се “налудуват”, а трети просто да се хвърлят на леглото и да заспят. Въпреки различните желания, всички се прибраха в двореца, за да се освежат и починат. Все пак на другия ден ги очакваше война (така да се каже).
И така, замъка се напълни с най-различни митични и не митични създания, а поляната беше истинска кочина. Всичко живо, не-живо и много пияно очакваше новия ден. Какво ли щеше да донесе той??