Фика на Аня и Сти

Заглавие: Фика на Аня и Сти Съб Ное 15, 2008 8:41 pm

1 глава

Една късна сутрин Аня и Сти вечеряха в местния ресторант "Кактус & Копче" , който предлагаше всевъзможни вкуснотии. От варени хлебарки та чак до печени слонски бутчета. Аня и Сти чакаха поръчката си и се хилеха като побъркани. Няколко човека от съседните маси ги гледаха уплашено, навярно помислили ги наистина за луди, но на Аня и Сти не им пукаше. Те си чакаха пържените мравчи очи. По едно време на Сти й се доходи на тоалетна. Тя стана все още засмяна и тръгна с бърза крачка към женските тоалетни. Тъкмо се бе загледала в изящните птичи кости по тавана, когато един сервитьор изскочи пред нея. Сти не го видя и те се бутнаха. Пицата с паяци изхвърча от ръцете му и падна точно... в лицето на Аня! Келнера се уплаши и хукна да търси парцали, с които Аня да се избърше. А Сти вече се търкаляше от смях на пода съвсем забравила за тоалетната си нужда. Докато се търкаляше на пода нещо голяяямо се спъна в нея. Млад господин, в парцелени дрехи първа мода, също се бе запътил към дамската тоалента, пред вратата на която сега лежеше Сти. Човека се строполи на пода точно до Сти. Косата му беше рошава, а очите златисти. Сти се ухили тъпо и се изправи като заряза младежа на пода. Аня вече беше махнала пицата от лицето си и сега облизваше паяците до устата й. Сти й завидя. Толкова много обичаше паяци! Келнера се появи донесъл към стотина ностни кърпички.
През това време младежът, който се бе спънал в Сти, се изправи и изтупа парцаливите си дрехи. Тъкмо беше помислил, че кошмарът е свършил... когато той тепърва започна. Стадо подивели момичета се изсипа в ресторанта с викове и красъци. Момичетата носеха тениски с лика на златоокия младеж и размахваха табели от кашони, залепени за пръчки, като на протест. На табелите пишеше "O, EDWARD, MY GOD!" и разни такива. На чело на стадото стоеше Ми. Тя подскачаше от вълнение и пищеше като обезумяла "EDWAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAARD!" докато тичаше към него. Младежа, чието име явно бе Едуард, само с едно движение се изниза от ресторанта. Фенките му без да се чудят хукнаха след него. Само след миг в ресторанта настана пълна тишина. Хората, които до преди минути тъй спокойно си вечеряха сега стояха със зяпнали усти и опулени очи и не можеха да повярват, че всичко това им се беше случило. Виновни бяха онези момичета, които все още се смееха като побъркани! От тях започна всичко!
Аня и Сти пък изобщо не се чувстваха виновни. Те се заливаха от смях и се чудеха как ли щяха да се развият следващите действия.

2 глава

След около половин час Аня и Сти се поуспокоиха. Клиентите на ресторанта се свестиха и продължиха да си вечерят спокойно. Поръчката на Аня и Сти беше дошла и те сега бяха заети с нея.
Тъкмо бе станало невероятно скучно когато в ресторанта влезнаха няколко странни индивида, които очевидни се опитваха да не привличат много внимание. Но не се получи. Единият беше с дълга като на индианец коса. Кожата му беше оранжева и беше мнооого голям. Другите също бяха големи. Те огледаха бързо ресторанта и седнаха на последната свободна маса, която беше точно до тази на Аня и Сти...
Сти огледа момчетата, но бързо й омръзнаха и отново вниманието й се насочи към кекса с карамелизирани хлебарки. След като го изяде, Сти стана и се запъти към хладилника, за да си вземе още един прясно изцеден сок от маракуя, но се подхлъзна на някаква вода и се стовари точно върху голямото момче с оранжева кожа.
- Сякаш... хахахах... случката преди малко... хахах... с Едуард се повтаря – извика Аня през смях и сълзи, докато гледаше към Сти.
Сти, също смееща се като луда, стана от момчето и му се ухили глупаво като след това се насочи към фризера със соковете. Когато се връщаше видя голямото индианско момче с оранжевата кожа да се насочва към масата й с Аня. Той се прокашля няколко пъти и заговори с глас, все едно е болен от хрема:
- Ъм... ъъъ... преди малко, като спомена за Едуард, за един рошав с парцаливи дрехи ли говореше?
- Ахъм – отговори Аня с идиотска физиономия.
- О... да знаете къде отиде – продължи с въпросите индианеца.
- Мне, подгони го стадо подивели фенки – разхили се Сти.
- А... ще ни помогнете ли да го намерим, щом вече сте го виждали? – ухили се съблазнително той, като от реклама на най-новата паста за зъби Вадамекум.
- А-а... може. – отвърна Аня, дъвчейки, като хвърляше баластра.
- Чухотно, айде да тръгваме. Аз съм Джейкъб бай дъ уей.
Джейкъб хвана Аня и Сти и ги завлачи навън от ресторанта, а останалите момчета от компанията на Джейкъб ги последваха. Той ги пусна и изсвири силно с уста:
- Рин-Тин-Тин, ела тук – извика той.
Изведнъж пред тях долетя огромен вълк с лопата с чистачка и перка на главата, и с червено копче на корема. Той се изправи на задните си лапи и с едната предна натисна червеното копче, на главата му се отвори дупка и перката се прибра вътре.

3 глава

След няколко минути вече Аня, Сти, Джейкъб и приятлите му летяха на гърба на Рин-Тин-Тин, който се бе удължил като лимузина, за да могат всички да седнат върху му. Полета беше приятен, времето беше хубаво... но пак нещо се обърка.
Рин-Тин-Тин малко си беше пийнал, честно да си признаем. Той никога не отказваше домашната ракийка и преди да дойде пред ресторанта беше изпил последната бутилка от ракията на майка му. Майка му беше добра вълчица, винарка, но можеше да прави и ракия. Но нека не говорим сега за нея, защото моментът наистина беше напрегнат.
Тъкмо когато минаваха над фабриката за ароматизатори за тоалетни чинии, Рин-Тин-Тин натисна едно копче на лявото си ухо, без да иска, докато изпълняваше песента "Бяла роза ще закича" и се поклащаше лекичко във въздуха... В палеца на левият крак на вълка се появи една едва забележима дупка. Рин-Тин-Тин осъзна какво беше направил, но вече беше твърде късно. От палеца му изхвърча една малка ракета, която щеше да избухне щом се удари в нещо. А тя щеше да се удари във фабриката за ароматизатори за тоалетни чинии!
- БЕЛААААААААААААААААААААААААААААААААААААА! - Извика Джейкъб, но това също беше тръде късно.
Фабриката изгърмя под кратата им и мощен взрив ги запрати назад във въздуха. За щастие Рин-Тин-Тин успя да запази равновесие и да задържи хората на гърба си.
От фабриката и всичко в нея не беше останала и следа. Само във въздуха се носеше миризмата на ароматизатори за тоалетни чинии.
- Бела... Милата Бела! - изхлипа Джейкъб и се разрева като малко дете.
Аня и Сти се погледнаха очудено. Коя беше Бела?
- Коя е Бела? - попитаха и Аня и Сти в един глас.